Зимата покрива с бяло

островърхата гора.

Лиса стъпките изтрива,

дири заешка следа.

 

Кукла-пряспа, с вирнат нос,

гледа пустата пъртина.

Ситен сняг се сипна пак

над  главата й сънлива.

 

Стресната порасна вчас,

тръсна бяла пелерина

и шишарки с клон чепат

безмалко роклята да сринат.

 

Пухкавата кукла смело

загледа кипрата ела.

Дигна снагата  студена

сред безмълвната гора.

 

С кротка радост от върхари

слънчев лъч се взря

в снежинките, събрали

искрящо бяла красота.

Браво.Съизмеримостта на пряспата с многогодишното присъствие на елхата ми говори за преходността на всичко , за което хората казват , че е вечно.Всеки съизмерва някаква значимост за себе си , а в понеделник се появява ГАСПОД и нарежда нещаг на мястото им.Поздрав Малама.

за борчето под ореха.Май пак ще трябва да му търсим място.