Пясъчна прашинка се блъсна

           в окото ми, завихрена от вятъра.

           Заби се надълбоко.

           Немирникът подмина тихо,

           нехаейки за болката.

           Присвих клепачи.

           В тъмното сълза се спусна

           и бутна твърдото кристалче

           с меката вълна нагоре.

           Песъчинката самотно поплува

           в очното море и спря.

           Ресница бутна я  към слънцето

           и вятърът отново  я  отвя.