Завесата се вдига пред играта на живота
и като малко цвете в стара почва  заредена
показва се съдбата и удря тъпана. И пак

с глас църковен, монотонно каканижи слова
за ненаситни дяволски дела. Въвлечена е публиката,
устремена да вземе повече от житейските блага. Ала пак

студено става между хората в салона,
като мразовита нощ в самотна къща,
където печката отдавна е загубила жарта си. Но пак

сълзи, смях и ръкопляскания като птичи грак
запълват празното пространство
и в задружен сбор на празника ехтят. Където пак

сред безмълвни сенки от съдби
отекват песните чудесни, тананикани от радост
за възпев на здраве и живот. Когато пак

земното кълбо върти се в своя гениален смисъл,
неуморен тъпан в центъра бумти
и в космоса пулсират искри и ритъм.  И  пак

под наем природата отдава живота на човека
и в кръговрата „проба-грешка” го завърта,
а после в играта отнема му душата.  Пак...