Домът на Слънцето  е отвесиран в Космоса

на милиард въртящи се  плазмени фасети

и ако лъчите  търсят образа му –

веднага тръгват по Лунната пътека.

Щом облаците  се сберат със трясък

се спущат  лудо по  мократа пързалка,

отскачат в локви капките вода

на хиляди мънисти с перлен блясък.

Замлъкват птиците в усойните места,

щурците спират да подскачат,

а вятърът  с  буреносна  висота

събаря умъртвени  клони и листа.

Проблясва мълния с милион рога,

отвръща й земята с грохот,

отвисоко небето напомня за неща,

зареждани от енергийните  ядра.

Не в мрачното на облаците и силата на вятъра суров,

нито в  яростта на мълнията и топлото на слънцето,

едва ли  в устрема на бурята или прозорливата луна

ще намерим отговора на повратната любов.