След кавгата

            Майстор художник е напръскал дърветата с цветове, а въздухът ухае на пролетен дезодорант. По парковата алея върви семейна двойка. Стъпките им са плахи и глухи, и запълват мълчанието. Кавгата между тях е утихнала, но лицата им гледат сърдито. От снощната караница още им горчи на душата.  Утринното кафе не им донесе помирение. Всеки от тях дърпа на повод по едно кученце.  Усетили утринния повей на вятъра, палетата  подскачат радостни и се трият едно  в  друго. Докосват си муцунките, повдигат закачливо лапички, боричкат се. Мъжът и жената още вървят мълчаливо, не  се поглеждат, не си докосват  ръцете, но започват да се  усмихват на играта на своето пале. Вятърът отронва  прецъфтелите цветове от клоните и ги поръсва върху главите им.

                                                Улицата

      Слънцето подгонва морския бриз, но оставя утрото хладно и проветриво. Морската влага още се стели по тротоарите. Двама чистачи на улици – мъж и жена, с оранжеви жилетки, метат един срещу друг.

           -Защо си тътрузиш метлата тука, не знаеш ли че това е моята улица! – виква сърдито мъжът.

           -Не се занасяй с мене, ами си върви да чистиш района! – отвръща жената.

          - Не мърдам от тука, рано сутрин съм започнал от долния край! Бягай си на твоето място! – сопнато продължава той.

          -   И аз мета отрано, само че от горния край! – виква жената.

Започва спор на висок глас. Чуват се ругатни, обиди, докато се разберат, че

единият от тях  е чистил чужда  улица. Слънцето радостно пробягва по чистата улица!

                                                       Спречкване

          Палета подскачат, гонят се в специално затревена площ за кучета. До нея детска площадка с дървена ограда. Деца играят на люлките, висят по катерушките, ровят се в пясъчника. На  пейките  седят родителите и си приказват. Следобедното слънце се провира мързеливо през клоните и спуща дългата си сянка. Покрай кучетата минава баща с четиригодишно  хлапе. Към него изтичва малко куче да го захапе. Бащата прогонва кутрето с крак. Детето се разплаква. Отнякъде изскача слаба женица.

           -Ей, защо риташ кучето, бе! Не виждаш ли, че е колкото обувката ти! – крещи нервно жената.

         С рязко  движение женицата грабва от коша найлоновия  чувал  с боклука,  прави го на боксова круша и го стоварва върху главата на бащата.

        -Мизерник, ще те науча как се бие куче! Грубиян такъв, нямате милост към животните, бесилка за вас! – крещи  в изтъпление жената.     Мъжът се стъписва, но не отвръща на удара. Успява само да  прикрие с ръка лицето си. Не само хората, но и вятърът се беше смълчал от изненада.

                                                Родители

        Преди залез слънце, бащи се събират на детската площадка. Един пристига като тътрузи от двете си страни малки велосипеди, след тях подтичват двама малчугани. Друг баща бута лятна количка с две русоляви близначета. Трети баща  води за ръце момченце и момиченце. Други млади мъже идват с по едно хлапе. Оставят ги на игрушките. Децата подскачат  на воля, въздухът се насища със закачлив детски говор. Родителите се заиграват с мъжки приказки. Нощта пришпорва деня и той бавно отстъпва. Лятната хладина поглъща детската гълчава. Силуетите на мъжете се сливат с бавно пропълзяващата нощ.

            Майките пристигат  с колите си. Сенките се раздвижват.

                                                      Циганета

            Вървят две мургави момчета. Единият бута стара метална количка от супермаркет, натъпкана с разни вехтории. Наближават бункерите за смет. Второто момче с метална дръжка от чадър, превърната на  кука, рови в бункера. Мълчаливо вади пълна торба с дрехи, оглежда я и едно по едно изважда  якета, панталони, блузи и обувки и ги  мята в количката.  Около бункера са разхвърляни  нехаресаните  дрехи.

           Другото момче вижда метални   кутии от блажна боя, изважда чук и започва да ги удря, за да ги сплеска. Въздухът кънти, ехото завихря и удвоява ударите. На асфалта се разпръскват петна от  синя  и жълта боя. След време идва пак дрънчаща количка с други две момчета. Колелата се отъркалват през петната. Вече бункерът е преровен и те го подминават. Остават само синьожълтите  ленти от блажна  боя и стъпките им. Намръщените облаци отгоре се чудят дали ще могат да измият модернизма от асфалта.

                                                Защита
         В градината е цъфнала роза. Издължените бодливи стебла са накипрени с бели цветове. Част от тях са обърнали красивите си главици към  оградата. Следобед  по тротоара минават баща и син, хванати за ръце. Детето се поклаща неуверено с  изтънели крака от прекаран детски паралич. Движат се бавно. Спират пред розовия храст и детето  протяга слаба ръчица към ароматните цветове. Лицето му сияе.

          -Тате,  виж докосвам с ръка цветето! – радостно възкликва то. – Мога ли да го погаля?

           -Разбира се, то е цъфнало за тебе! – ведро отвръща бащата. – но не късай от листенцатата, ще го заболи!

            -И то като мене е тънко и слабо  и  си няма никой! – жално споделя детето.

           - То си има бодли да се пази! – предупреждава бащата.

           Момчето го поглежда:

            -А моите бодли кога ще излязат? – любопитства  то.

           Бащата го прегръща,  понася го на ръце и се замисля: „Природата е дала на всеки време и търпение да се погрижи за своята защита, само трябва да е отгледана с любов, за да я запази!”

                                          Спортсменство

              Късен летен следобед. Тийнейджъри шумно обикалят с топка около висока три метра ограда на училищната спортна площадка. Вратата е заключена с катинар. Момчетата се оглеждат. През вратата не могат да влязат, а им се играе. Намират по мрежата удобно за катерене място и един по един прескачат вътре с топката. Увивните храсти  прикриват малчуганите. Остава едно момче, което се суети и не се решава. Най-после се хваща за мрежата и се закатерва. И на него храстите му помагат да стигне до върха на оградата, но не успява да се прехвърли през извитите железа и се връща обратно. Стъпва на тротоара и им виква:

           -Не мога да се прехвърля, имам страх от високото!

           -Хайде, хайде, опитай пак! – го подканват момчетата.

То започва наново да се катери, но пак се плаши и се връща обратно на тротоара Момчетата отвътре не започват играта, а  един по един пак се изкатерват по оградата. Клонки и листа зашумоляват бързо, момчетата се прехвърлят  отвън и групата се събира на тротоара. Заедно потеглят, за да намерят друг терен. Храсталакът ги изпраща със съжаление.