Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2014 08:02 - САТАНИНСКАТА ТАЙНА НА ЛУНАТА
Автор: malama Категория: Други   
Прочетен: 1455 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.09.2014 19:16


       Сепна се. Отвори очи. Тялото й все още усещаше напрежението от докосването на леденостудените пръсти. Ръката бе погалила главата й, после  мина по гърба й. Невероятно, но бе успяла да види гърба си и се начуди на блясъка на бисерните капчици, пръснати върху голото й тяло. А то едно такава бяло, бяло, посипано с милион снежинки.   Те се топят от топлината на  кожата  й, образуваните  искрящи капки аха да се разтекат и да я залеят. Но вместо това ръката на невидимия човек  ги заледяваше  на  прозрачни ледени топчета  и неусетно те ставаха толкова много, че тя видя как тялото й  се озова в скафандър от лед, в който  постепенно  въздухът  замръзваше. Закашля се от нахлулата в устата й ледена вода и се събуди. Беше сън!

    Бързо стана, събра навлажнените от пот чаршафи и ги мушна в пералнята. Загледа се в центрофугата, която  безжалостно ги въртеше. Леко-полеко нервността и се стопи и задиша спокойно. Отиде в кухнята. Миришеше на препечени филийки и кафе. Васил беше в банята. Лияна не пиеше кафе, беше й забранено, затова си стопли чаша мляко, сложи лъжица мед и го разбърка. Васил влезе свеж и розов, облечен с униформата, готов да тръгва за поделението. Допи си кафето, махна  за довиждане и излезе. Сега щеше да го чака да се върне.

     След престоя в клиниката тя вече не ходеше на работа, беше пенсионер по болест с инвалидна пенсия. Познатите й казваха, че е късметлийка, защото всеки жив човек  има някакво  отклонение в мозъка си, но само тя получава пари за това.

    Лияна и Васил бяха неразделни. След работа  излизаха на разходка в парка, понякога ги виждаха как тя прилежно го хващаше за ръка и гальовно се притискаше в него като филмова актриса. Слабата  фигура на Васил   леко  бе    прегърбена, чертите на лицето му  бяха изострени, но все още  крепеше  младежкия  си  дух и това се изразяваше в очите му, усмихнати и любопитно  пронизващи. Лияна пристъпваше с леки и плавни движения. Изпънатото като струна тяло и отметнатата назад глава й придаваха аристократичен вид.  Според съседите Васил приемаше стоически това, че й хлопа дъската, ама се грижеше за нея така че да не й се разхлопа цялото дюшеме. Беше много внимателен и отзивчив към прищевките й.

    На вратата се позвъни. Тя знаеше, че това е снаха й с внучката. Имаха ключ, но със звънеца я подготвяха за идването им. Те живееха горе в  апартамента на баба й. След пожара, тя не беше стъпвала в него и все още се страхуваше да се качи там, но синът й го изчисти, измаза, осъвремени и след сватбата се преместиха, като  го направиха свой дом.

      -Я да видим какво ни е приготвила баба? – детински  превзето вместо добро утро каза Виолета.

      Момиченцето беше хванало с малката си ръчичка опашката на  кафява плюшена  маймунка и краката й се  влачеха  по пода.  Като я видя, Лияна възмутено извика на снаха си:

    -Играчката е събрала толкова микроби, не  я оставяй да играе с нея, вземи я! – Лияна чак се потресе от погнуса.     Прахът от  стълбите се е набил в плата! – И тя дръпна играчката от ръката на детето и веднага я сложи в коша за пране.

     Лияна беше педантична чистница. Държеше вкъщи да се измиват обувките и играчките на детето, щом е играло навън.  Върху диваните имаше настелени бели чаршафи, за да могат бързо да се изтупат или перат, когато падне прах или микроби от дрехите им. Към микробите имаше фобия, останала и още от психиатричната клиника. И там бе фанатично пристрастена към антибактериалната  хигиена. Когато трябваше да сгъва пликчетата за лекарства в часовете за трудова терапия, работеше с манта,  ръкавици и маска. Всички я знаеха и не я дразнеха, даже някои почнаха да й подражават.

     Покрай блока през ден я виждаха да премита  тротоара. Старателно   събираше боклука в лопатката и със свещенодействие го изхвърляше в коша. Не оставяше сламка върху плочките. После изтупваше дрехите, закачаше ги на простора и  влизаше в банята. Къпеше се по няколко пъти на ден. Ръцете си винаги  поливаше с дезифектант и затова кожата им беше суха и избелена.

     -Сънувах неприятен сън, с ледена вода.  Щях да се удавя! – рече Лияна на снаха си.

    Виолета настаняваше  дъщеря си на белия килим в хола, вдигна глава и впери любопитни очи в свекърва си. После каза:

     -Гледаш телевизия, където мераклии се заливат с  ледена вода в защита на някаква  кауза...

   - Не съм допускала, че ще ме впечатли! И тази мода ще им мине... – И тя подаде на детето торбичка с почистени от нея кубчета с картинки за игра. Детското личице се съсредоточи в нареждането на пъзела.

   - Вероятно си права. И аз не виждам смисъл в това да се подражава на нещо, което може и да навреди на здравето ти! – каза Виолета.

   - Ледената вода е някакъв символ на заплаха срещу човечеството и ни предупреждава да бъдем бдителни. – замислено каза Лияна.

    - Заплаха е за политическите партии, защото хората не вярват в тях.   Виолета се подготвяше за изпит по нова история и бе си наблъскала мозъка с термини от политиката, но се усети, че не е мястото тука да коментира това и млъкна.

     Лияна я погледна, но не откри ирония и продължи:

     -А може да е заплаха за онези, които не искат да променят себе си  и да се откажат  от пороците си като  се освободят от покварата им.  И за християните, които заради морала на  православните свещенници загубват правилната посока на Божието слово.

      Неочаквано Лияна  продължи в друга насока:

      -Постепенно ставаме роби на определени прищявки. Измисляме си каузи и после неусетно се оставяме да ни завладеят  и объркат дотолкова, че забравяме първоначалния замисъл. – Млъкна. Стана замислена, подаде на Димана едно от кубчетата.– И виж,  в съня ми имаше много вода... Дали не идва някакъв потоп! Ако създаделят на човека и на тази планета види как я замърсява и разрушава с дейността си, то ще я залее  с вода, за да я пречисти и поднови.  Ще има  спешна нужда от служители, които да му помогнат с дейността  за това. За 6000 години съществуване,  човечеството не успя да се промени към добро и да спре болестите и войните. Ето затова се появяват такива хрумвания, зад които се събира  огромна сила...  

      С изненада Виолета разбра, че  свекърва й може да изразява така смислено  негодуванието си срещу съвременните проблеми. Извини се, че трябва да тръгва за лекции, макар че бе любопитна да чуе накъде още щяха да тръгнат мислите  й:

    -Оставям  за половин час  Димана  при тебе, докато дойде Лили да я вземе. Тя ще я качи горе и ще закусят! – наведе се, целуна дъщеря си по челцето и излезе.

     Лияна погледна към детската главица с коса от царевичен цвят и се усмихна на снаха си.  Не й  вярваха, че  може да  гледа Димана, без да я нарани. След случая със сина й, когато искаше да го затопли във фурната, тя изпитваше страх от собствените си постъпки.  Малката си играеше, но не й разказваше приказки, та да не би да й щукне нещо в главата отново... Осъзнаваше колко много й липсва това вълнуващо преживяване, особено сега, когато навлизаше в климактериума. Чувството да изживее отново женските трепети на майчинството чрез внуците, много й липсва. Болеше я, защото сама се измъчваше  от раздвоението или да бъде „стара майка”, нещо, което искаше много, или да  пази Димана от „такава опасна” майка като нея.  Още виждаше обгорялото тяло на баба си, заради което  пропусна онези хубави и неповторими години на майчинството, когато трябваше да отгледа сина си. Тя ги прекара в психиатрията...

    Откъсна поглед от детето, захлупи  мислите си и набързо забърка тесто за палачинки.  Започна да ги пече. Когато дойде Лили, тя беше  увила по две с шоколад и ги постави в торбички. Лили взе на ръце малката. Момиченцето докосна с устни бузата на баба си, махна с ръчичка и излязоха.

    Лияна остана пак сама. Освен да чисти, друго нямаше какво да прави. Тишината се настани в стаите. Беше рано за Васил. Палачът часовник насичаше времето на малки частици. Гилотината на стрелката се стоварваше с трясък надолу,  късчета от тишината падаха едно върху  друго, удряха се и взривяваха ушите на Лияна...  Шумът я  дразнеше неприятно, по-рано слушаше музика, но вече това й причиняваше болка,  затова се скри  в банята и сложи гумените ръкавици.

   Чувстваше се сигурна само в присъствието на мъжа си. Синът й  беше за три месеца в Близкия изток. Виолета го чакаше  да се прибере за един месец и пак щеше да  замине. Това негово решение да влезе в учебния корпус,  за Лияна беше голямо изпитание. Месец след това тя все си го представяше в кръв и рани, изтощен и отслабнал, без живец в тялото. Наложи се да засили хапчетата, за да се успокои. Внушила си бе, че Луната силно й влияе. Васко често й казваше: „ Ти си ослепителната Луна, в която очите ми винаги са вперени! С русата коса и светлата  кожа  си нейна двойница на Земята...”

     Васил се върна. Свали униформата, Лияна веднага я взе и изнесе на балкона, за да я проветри и изтупа. Вечеряха и излязоха навън.

     - Струва ми се, че Луната пак ми нашепва своята  тайна, – притискайки се във Васил, рече Лияна. – Затова губя самообладание и контрол. И тя разказа на Васил сънното си преживяване.

     -  Луната свети не със своя, а с отразената от Слънцето светлина и ти като нея отреагирваш на  чужда представа. Нещо ти е минало през деня в хубавата главичка и после си го дообработила в съня си...

     - Знаеш ли, че като се сблъскат Луната и Слънцето предизвикват биоенергийни бури и ни връхлитат опасни  дни. Загубваме хармонията мужду разума и сърцето, спохождат ни мрачни мисли... Това е сатанинската тайна на Луната – да ни праща злини!

     Васил хвана ръката на Дияна, преплете пръсти между нейните и  ги стисна  нежно:

     -В космоса стават невероятни  преобразования. Всички – хора, растения, животни, минерали - понасяме еднакво тези промени. И заедно ги преодоляваме. С това си обяснявам и твоята страст към чистенето... Явно Луната ти нашепва кога и колко време да отделяш за любимата ти хигиена. Има ли  връзка между Луната и твойто чистене, а? – през смях попита Васил и я придърпа към себе си.

    Лияна се гушна в него. Докога ли той ще издържи, за да й дава куража да живее.

    Вечерта гледаха телевизия, после си легнаха.

    Рано сутринта Лияна  вече бе в банята с гумените ръкавици и почистващия препарат за ваната. Беше отворила крана на душ-телефона и постепенно нивото на  водата се покачваше. Тя беше дезинфикцирала и почистила плочките и крановете, сега идваше ред и на нея. Отвори ново шише с избелващия препарат и, без да се замисли, го изпи наведнъж. После спря водата и се мушна във ваната.

    Бледият сърп на Луната я гледаше със студена светлина. 

 

 





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malama
Категория: Други
Прочетен: 236130
Постинги: 81
Коментари: 147
Гласове: 88
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031