Англичанинът влезе в хотела като тътрузеше куфара си. Лъчите на слънцето го догониха, но не успяха да се вмъкнат с него, проточиха се в дълга сянка, отразяваща високата му фигура. Макар че възпитанието не му позволяваше, умората го принуди да подпре длани на рецепцията.
    -Здравейте! Имам запазена стая, Робърт Хъмбърс – с  отпаднал от жегата глас изрече той.
    -Здравейте! 718, на последния  етаж, Заповядайте! – му отговориха от там със заучен английски език.
   -Добър ден! – към него се приближи високо, стройно момиче в елегантен фирмен костюм – Добре сте дошли, господин Хъмбърс, очакван сте с нетърпение  в хотел „Слънчев кръг”! Предлагаме на нашите гости весело пребиваване, слънчев загар и приятно водно приключение. Нашите атракции на плажа ще Ви създадат добро настроение. – Момичето подаде на госта брошури с развлеченията и усмихнато продължи:  
    - Приятно прекарване на Българското Черноморие!      Англичанинът изслуша девойчето, кимна й с лек реверанс и повлече куфара към асансьора.
  Спа непробудно. Хотелската стая му се понрави, имаше изглед към морето, а от високо можеше да наблюдава по-широка панорама. Денят обещаваше да е приятен. Лекият ветрец се провираше през щората, издуваше ту една, ту друга лента, но бързо се укротяваше. Предусещането за нещо лошо, което го преследваше от вчера, се беше изтрило като с гумичка от душевния му пейзаж. Слезе в кафенето. Седна на масата в ъгъла, предпочиташе да е защитен от стени. Пред  него седяха  две жени, които вече си пиеха кафето.
    - Някога желала ли си да чуеш гласа на съдбата? – дочу той въпроса на  едната. Имаше лек загар на кожата и кестенява коса. – Например да си гледам на карти. Аз смятам това за доста интересно!
   - Гледането на Карти Таро не ми е много познато, но аз самата използвам подсъзнанието си. Купих си едно махало, от специализиран магазин, прочетох една книга, в която е указано как да се работи с махалото и сега то е най-добрият ми съветник за по-трудни ситуации. Може всеки да го използва!
   - Преди години, когато бях малка, на село дойде катун с цигани. Майка ми се затвори в къщи с една от циганките и два часа не излязоха от там. Няколко дена вървях след майка и я питах какво е казала циганката, но тя не искаше да ми отговаря. Накрая склони.  „Най-малката ти дъщеря дълго ще живей, но  напълно ще ослепей. Много да я вардите, че рано ще се ожени." Още на следващата година си спомних за пророчеството, когато татко ме заведе на очен лекар. Сложих първите си очила. Другото пророчество и то се сбъдна, а за третото има още да чакам.
    -Някои казват, че когато човек си чуе съдбата, тази информация се закодирва на подсъзнателно  ниво и се проектира върху  постъпките му по такъв начин, че чутото става действителност. Днес въпреки любопитството си, гледам да не ходя на врачки. Не знаеш на каква ще попаднеш?
     За англичанина циганките бяха прокоба, неприятни създания, които носят само беди. Спомни си една как му издърпа ръката и се завайка, че щял да боледува дълго, а после да пътува кратко. Случи се точно обратното, обиколи много държави, а за боледуване – нямаше време.   Сега ги  отбягваше.
    - Важен е гласът, бил той я на врачка, я на съдбата. Човек, който ходи при такива, иска да чуе...
    Англичанинът си допи кафето, стана, запъти се към плажа и слухът му не можа да довърши края на изречението.

   Видя я на пясъка. Дребна, с коса завита на кок на тила. Фигурата й беше като на момиче, стегната и недорасла. Харесваше такива жени. До нея две русоляви хлапета ровеха във влажния пясък. Морето пущаше една след друга запенени вълни, които  пълнеха ямките. На връщане то  бързо прибираше  своето, но заповядваше на  водата и пясъка  да галят босите крачета на момчетата. 
    Може би нямаше да я забележи, ако до нея не бе седнала циганката. След като чу  разговора на двете жени в кафенето,  появата на врачка на плажа го сепна. Че беше Касандра си личеше отдалече. Нанизаните гривни и пръстени по ръцете, хитрите,  проницателно вгледани  очи и забързания шепот, приковаваха вниманието.  Пророкуването не му беше присърце, макар че бе  разрешено  на християнските пророци. В Средновековието не се церемонили с гадателите – горяли са ги на кладата! Със съжаление погледна сведената малка глава на жената.  Пръстите на ръцете  се бяха вкопчили едни в други и нервно се притискаха. Дощя му се да я спаси от лошата прокоба, която й внушаваше циганката. Не знаеше защо му стана симпатична, може би защото имаше нужда от помощ или защото харесваше ниски жени. С тях се чувстваше уютно, животът му изглеждаше уравновесен, хармоничен.
    Веднъж  се сближи се с една висока  норвежка. С пепелно сиви очи като небето над Англия, с прозрачно бяла кожа от стъкло.  Фина, крехка и красива. Умори се от надпреварата да я „надскача”. Разделиха се.
   Парашутът, който се изтегли над него, привлече вниманието му. Беше дошъл на почивка и развлечение, а не да прави непоискано добро. Запъти се към най-екстремната атракция на морето – парасейлингът, полет с парашут, теглен от моторна лодка. Щеше да види от птичи поглед морето и бреговата ивица, но по-важното беше, че щеше да преживее нещо изключително, при което адриналинът се покачва на макс и за няколко минути да бъде човекът – птица, рееща се волно в простора.
   Огражденията на парасейлинга бяха смешни. Опънатите въженца обозначаваха пътеката на излитане. Погледна към момичето, дощя му се да я викне със себе си, но я видя излегната на хавлията си. Циганката я нямаше.  Англичанинът надяна ремъците на парашута, закопча ги здраво. Чакаше да се издигне над водата. Водачът му даде знак да е готов. Моторницата потегли. Парашутът се задвижи. Англичанинът усети придърпването на въжетата, затича се бързо, но не успя  да се откъсне от земята. Вятърът заметна парашута над огражденията. Той залитна, препъна се и падна. Парашутът не се вдигна, но моторницата беше вече потеглила. Всичко стана за секунди. Чуха се викове. Платната с въжетата бяха загребали плажуващите на пясъка хора и ги отнесли навътре в морето.
     Англичанинът усети дъното и омотаните около тялото му въжета. Опита се да се измъкне от тях, но повече се заплете.
    Момичето отвори очи, беше във водата. Избута с ръце едно от въжетата, тласна с крака и се измъкна от дъното. Усети пареща болка на гърба. Погледна към плажа. Уплашените очи и разперените ръце на едното  от децата я смрази. Разбра, че другото е като нея  във водата. За миг по тялото й пробяга вцепеняващ ужас. Обърна поглед навътре към морето. Голямото цветно платно на парашута се бе разперило като умряла птица и се поклащаше от вълните. Трескаво заплува натам.      Въжетата здраво бяха оплели англичанина. Пак направи усилие  да се измъкне. Тогава го напипа. Детето се бе заклещило във въжетата, но  размътената от пясъка   вода  му пречеше да го види. Въздухът му свършваше. Въжетата тежаха, впиваха се все по-режещо в тялото му. Парашутът беше над него и му отнемаше видимост.
   Момичето бързо задърпа платното, отмяташе и се впускаше. Малките й ръце нервно  търсеха да напипат телцето на детето. Тялото й се огъваше като  змийорка. Гмурна се отново надолу,  мътната вода я затрудняваше. Взираше се, пясъкът дращеше очите й, но го  видя. Лежеше с разперени ръце, но с повити от въжетата крака. Спусна се и го задърпа нагоре, но вплетената тежка  фигура на англичанина, отпусната във водата,  й тежеше. Бързо се изкачи на повърхността, взе си дълбоко въздух и се гмурна отново. Нямаше време. Задърпа с нечовешки усилия детето, като хвана въжетата около него. Англичанинът разбра, че някой го дърпа. С едната ръка жената държеше детето, а с другата буташе мъжа нагоре. Той усети докосването на малката ръка, която му даде сили  да   оттласне високата си фигура. Заби глава в платното, повдигна го нагоре и шумно пое въздух. Мокрите въжета  го дърпаха надолу, но момичето се беше вкопчило здраво в тях и ги теглеше към повърхността.
     Моторницата дойде. Измъкнаха ги на брега.

   В медицинския пункт обработиха раните. Въжетата бяха нарязали кожата на англичанина на много места. Малчуганинът отвори очи, след като го бяха обърнали надолу. Имаше рани на гърба и вратлето. Голимите му очи се отвориха уплашено.  То бързо вкопчи ръце в майка си. Силната прегръдка на детето заглуши острата болка на гърба й. Напрежението от тялото й се стопи, сърцето й се освободи от скованата тежест.
    - Странен начин да се запознаем! – преглъщайки болката рече англичанинът. – Благодаря Ви за помощта!
      Момичето  го погледна. Едва забележима усмивка се плъзна на бледите й изваяни устни.  Стисна здраво детето в прегръдката си и излезе. Отвън я чакаше другото момченце.  
      Англичанинът тръгна след нея.