Имало  едно време един вълшебен площад с големи градинки и алеи, с водоскоци, кафенета, арки, украсени  с разноцвенти балони и много деца. На пейките седели и си почивали отрудени хора. До тях кучетата подбирали нещастници с негативна енергия и ги прогонвали с бясно и настървено лаене. Но най-интересни били Истината и Лъжата, които често идвали на площада и вдигали такава врява в спор за надмощие, че въздухът пулсирал с наситено атмосферно налягане и създавал опасност от експлозия. Няма да ви описвам красотата им, защото ако бяха грозни, те нямаше да бъдат любимки на хората. А за краката на Лъжата, не знам, ама на Истината краката били дълги и тънки, та затова на  Лъжата изглеждали къси. Но със сигурност знам, че устите им били  големи, а Истината, освен че не виждала добре, носела на гърба си раница, в която трупала разни хартии, касети и флашки.

       В този момент на площада кацнал  извънземен андроид  и тъй като установил, че хората не  приемали безусловно нито истината, нита  лъжата, решил да спре спора им, но нещо не успявал. Опитал с енергия, като пуснал срещу тях фотонно и лазерно облъчване, но от това те придобили такъв имунитет, че още по-силно се прикрепили към земята и хората. Искал да ги укроти, за да настане обичайната космическа хармония, но неговата операционна система не откривала подходяща формула. Огледал се и видял на една пейка  емигрантките Гела и Мара, които имали почивен ден. Обърнал се към тях:

    - Имам нужда от помощ! Тъй като сте човешки същества и познавате характерите на Истината и Лъжата ще ви помоля да ги  успокоите, защото пречат на космоса с кресливите си противоречиви  вибрации!

    - Това ще е много трудно! – сепнала се Гела – Как ще ги разграничим!

    - С поведението си, с думите си - ще правите така нещата между тях, че да ги разпознаете! Но гледайте да не ги сдобрите, че природни катаклизми ще засипят земята. - И андроидът се стопил във въздуха, преди още те да се опомнят от стреса.

     След малко Мара се обадила:

     - Я го остави тоя да се прави на интересен. Какво разбира  софтуерен продукт  от истина и лъжа.

     - Ще му пратим съобщение, че сме ги успокоили  и толкоз! – бързо взела решение Гела.

     - Не става! По-добре нека да опитаме:  ти накарай  истината да млъкне, а  аз ще  пробвам да укротя лъжата. – рекла Мара.

     Речено – сторено.

     В това време покрай тях минала и заминала с напета стъпка камшик Тодора, така и викали защото била висока и стройна.

      -Тая че я убия!  - гневно подскочила  Гела.

      - Защо искаш да затриеш тая красота? – влезла в тона й Мара.

       - Тая фръцла щеше да ми земе мъжа! Като се заплесна у него, все едно че мъж не е видяла! Че я удушим с голи ръце! – Гела била оцъклила очите и размахвала яростно ръцете.

       -Имаш грешка! Тодора е кротка и добра  жена! Лично съм я преценила и проверила.- категорична била Мара.

       -Коя мари, тая ли! Хо-хо! Като впери ония ми ти големи понгали в него, че го изпие! Нищо че аз съм на седалката до него, през целия път за България му вися на главата и не спря да му говори. - Гела бе настръхнала цялата и ако Тодора бе покрай нея, сигурно щяла да я смачка като гнида.

       - Не петни  жената, от три  година Тодора не си е пътувала за България!  Работи без почивка при една свадлива баба за няколко евра. Доказателство е, че всеки  ден се чуваме по телефона и си говорим.

      - Кой, тая ли? Кога ти каже едно, вярвай друго. Ако ти каже ден, погледни нагоре да видиш звездите. – сопнала се Гела.

     - Има болна дъщеря и заради нея работи в чужбина, за да я лекува. Дъщеря й  в България прави хемодиализа всяка седмица. Познавам я като много мила и грижовна майка. От един град сме! – Заявила твърдо Мара.

      - Ами-и-и! Дъщеря й всеки ден я гледам на плажа. Не е болна, а мързелива. С парите на майка си живее, че и дъщеря си храни и наема на апартамента им плаща, че внучка й уж била студентка.

      - Е, трудно е за сами жени да се оправят в живота! Пък си нямат и мъжка опора! Даже много добре се справят!– Мара искала да успокои Гела.

     - Нали задирят чуждите! Ето така се развалят семействата...Тая само търси някой богат мъж с три кораба, за да го прилапа. Не я гледай, че е толкова хрисима...- Гела продължавала да хули Тодора.

     - Тежко й е, защото мъжът й  не можел без жена в България. Живеел с любовницата в апартамента им и Тодора им плаща сметките, а няма къде да спи като се прибере. Даже за Коледа прати на  двете гълъбчета  бутилка узо и шоколадови бонбони. Бях свидетел като пусна колетчето. – Мара дала нова насока на разговора.

     - Защо е такава будала, ами не се  разведе! – натякнала Гела.

     - Синът й е казал, че не иска в гроба да вкарва майка парясница.

     - И той е един прахосник, на майка си парите взема и команди дава. Като не си е събирала пари за апартамент, а  ги е раздавала глупашката,  нека сега да чумее в чужбина. Аз на никого пари не давам, купила съм  три апартамента – във  Варна, Пазарджик и Севлиево и  като си отида, обикалям България! Нали имам тука един грък да го доя. – Изтъкнала се Гела, като мислела,  че Мара няма да се усъмни в думите й.

     - Какви приказки ми говориш? Ти грък можеш ли да издоиш! - присмяла й се Мара – Той ще те прекара през девет кладенеца вода да пиеш и жадна ще си останеш!

    Мара разбрала, че Гела я взема за жълто канарче и станала.

    Денят бавно си отивал и вечерта тихомълком припълзявала в градинката. Кучетата се наврели под пейките за тайното си нощно бдение, а Истината и Лъжата все още били вчепкани от думите на жените.   Покатерили се на  дървото зад тях в очакване на нов спор, но Гела и Мара решили да си тръгнат. Вълшебният площад тихо им прошепнал: „Липсват ви доказателства за изговорените приказки! Какво ще кажете  на онзи с диодите, ако ви засече на пътя?”

    -  По-добре да се скрием в тая църква! – казала Мара, като се озърнала.

    - Тя не е хубава... и е малка! – смръщено й отговорила Гела.

    - Ти какви грехове имаш, че искаш голяма? – попитала я Мара.

     - Що за въпрос! Нали ще се крием от оня с лампичките! – отсякла Гела.

      Площадът се усмихнал: „Колко наивни и глупави са хората, когато не познават същността си  и  дават възможност на другите да усетят  лъжата им! Как могат да се скрият от нещо, което е вътре в тях!”

     Първи край на приказката:

Истината и Лъжата помислили, че ще играят на криеница и тръгнали след тях. И когато взели да се изкачват по стъпалата на църквата, Истината все се препъвала с дългите си крака под тежестта на  събрани възклицателни, въпросителни и риторични изречения от разговора за изобличаване  на лъжата, а Лъжата все я дърпала. Накрая Истината съвсем се уморила и седнала на стъпалата. Любопитната Лъжа я оставила  и влезнала с жените. Андроидът съзрял пред църквата самотната Истина и прозрял формулата: Една  истина, затрупана от  факти и материали за доказването си,  отслабва  и се смалява!

      Втори  край на приказката:

Лъжата спряла. Истината помислила, че ще получи извинение от нея, затова че  се е опитвала да нападне невинната жена. Но Лъжата с късото си телце акробатично се провряла  между дългити й крака и застанала зад нея. Обидена от измамата, Истината извадила  аргументите от разговора, видяла че са объркани, разстроила се много  и се строполила в безсилие на поляната. Жените не влезли  в църквата, защото нямало нужда. Андроидът съзрял падналата Истина и открил формулата: Безсилието на  Истината е в нейното изопачаване.

      Трети край на  приказката:

Гела изчакала Истината, подложила  й крак и я препънала с упоритите си фалшиви твърдения. Оставила  я да лежи самотна на тревата. Мара подгонила Лъжата, но с късите си крака тя не стигнала далеч. Шмугнала се в един храст. Жените нямали време да влязат в църквата, почивката им свършвала и бързали да се приберат. Вълшебният площад  съзрял падналата  дългокрака красавица, която дълго време лежала сама и я погалил по слепите очи. Изтощената Истина се обърнала към него с  надежда. Площадът  пратил кучетата чистачи на лоша енергия да намерят Лъжата и я  прогонят в земи тилилейски. Андроидът  разгадал формулата:  Времето е това, което може да раздели Истината от Лъжата. 

      П.П. Разказаната история с Гела,  Мара и камшик Тодора е само част от  живота на емигрантите. За разтоварване от  тежкото и протяжно скучно ежедневие, като се срещнат, те се впускат в разговори, които често граничат с измислиците. Затова историята може да бъде изтрита и на нейно място да поставите вашата. Дано да е по-истинска!