Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2015 14:39 - КРАВА НА МОСТА
Автор: malama Категория: Други   
Прочетен: 4153 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2015 23:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Южният вятър продължаваше да разнася финия прах от пустинята  Сахара. Небето над Акропола  беше замъглено от мръсно бяла пелена. Жълтеникавите прашинки  полепваха по автомобилите  и по всички открити повърхности и възпираха аромата на цъфналите дървета. На места хората усещаха запрашеността и въпреки това улиците на Атина бяха пренаситени с българки, излезли в почивка. Беше тяхната неделя!  

    Анна стоеше права сред тълпата. Така дълбоко се беше замислила, че не усещаше как някои от преминаващите я побутваха. Тя не се отместваше, даже задръстваше потока от хора, докато един мъж с голям сак на гърба едва не я събори. Тогава се окопити. Огледа се. Толкова много жени с празни очи минаваха покрой нея и не я забелязваха. Оправи дръжката на чантата, мятайки я по-навътре на рамото си, сви по калдъръма надолу и бързо се шмугна в хотела. На четвъртия етаж я чакаше Алехандро, мургавият млад грък, с когото се беше запознала снощи в бара.

     - Идвай, кукло! - викна мъжът, като чу да се отваря вратата – Донесе ли каквото ти поръчах! Тия твойте цигари станаха много дълги, водата във ваната ще изстине.

      - Сега, събличам се, разбивачо на сърца! – тя дръпна за последно от цигарата и я захвърли в пепелника, като възвърна ведрината на лицето си. После извади от чантата пенливото вино и наля в две чаши. Замъкна ги в банята.

      - Защо да съм разбивач? – я попита разголилият  се мъж, като се потопяше във ваната.

      - Защото остави приятелката си да си тръгне сама и ме награби в асансьора! Не че се оплаквам, само отбелязвам.  Намаше как да не забележа огнените ти очи,  вперени в мен...

       - На които ти намигна, усмихвайки се многозначително. После направи едва доловимия  жест с ръка. На такава покана не отказвам! – и той тупна с ръка във водата – Идвай!

      Тя изхлузи роклята и се вмъкна при него. Той я прихвана за краката и я повали във водата. Пяната се разплиска. Двете голи тела се заизвиваха като  риби, хлъзгави и гъвкави. Играта им продължи дълго със смях и притискане.  Анна беше  се измъкнала късно снощи от апартамента на бабата, влезла в бара да пийне едно, го видя. Прииска й се  да прави секс с този непознат мъж. След бурната нощ сега само се закачаха, докато не му направи френската под водата. Беше добра. Това сякаш обнови мъжа – премахна нощната му умора,  раздразнението и стресът изчезнаха,  подобри се настроението му. Тя все го искаше и искаше. Накрая той се измъкна от студената вода и доволен нахлузи хавлията.

    - Ти си ненаситна! Нямаш умора...  Майстор си, но трябва да тръгвам! – мъжът набързо се облече.

   - Остава ли уговорката за другата съботна вечер? Жалко, че не мога да те имам цяла седмица! – жената извади голата си гръд от водата.  Пусна душа, за да отмие остатъка от спермата. Беше от оня процент жени, които много харесваха вкуса й.

     Кожата й заблестя на луминисцентната светлина. Обичаше да я гледат гола, затова като правеше любов, се наслаждаваше на формите си. Тялото й бе като  амфора, с изпъната  розова кожа и с добре оформени гърди и бедра. Лицето й имаше бистротата на децата, свежо, сочно и невинно засмяно, затова се снимаше  често и пълнеше телефона си с  любовните завоевания.

     - Ще ти се обадя през седмицата! – каза той и излезе.

     Наближаваше десет часа. Повеят навън беше утихнал и  слънцето радостно  провираше чистите си лъчи през прозорците.   Анна се уви с хавлията, взе телефона от масичката.

      - Армандо, любов моя, в хотела съм и те чакам. Ще приготвя ваната!- тя облиза влажните си устни,  млъкна и се заслуша – Каква я тая глъчка около тебе? Не си сам, нали? Тя там ли е? Казах ти да разкараш тая циганка! – след малко гласът й омекна – Чакам те, любов, до десет минути да си тука! Тялото ми изгаря за тебе! Ах, усещам твоите пръсти! Искам те! – каза го с медено тих глас и затвори телефона.

    Армандо бе твърде млад за нейните четиридесет и пет години, ала го обичаше по свой, майчински начин. Преди една година тя пречупи неговата свенливост като му показа сладките тайни на секса. Събличайки го, опипваше възпълните му гърди, започнали вече да се отпущат. Влажните й   устни правеха невидима пътека от лицето до  бедрата му. Там се спираха и дълго се задържаха, като търговец, приканващ клиента си. Отначало той имаше срам от тялото си, но тя го  възбуждаше все повече и повече, допирайки голите си гърди до гениталите му,  предизвикателно докосвайки члена му. Твърдостта му й доставяше удоволствие и тя изпадаше в екстаз, като ненаситно животно, което се бои да не изтърве подгонения дивеч  и щом го хванеше, го притискаше до себе си. И когато първия път след секса изхвърлиха презерватива, за да му направи свирка, видя кръвта в него. Оказа се, че той не бе имал истинска връзка с жена. Или в тази бурна любовна игра  беше  разкъсала юздичката. Тя му стана наставник в леглото. И все повече го желаеше.

    Докато го чакаше усети тишината. Не я обичаше. Тишината сглобяваше в мозъка й невероятни картини, които я плашеха, затова се обграждаше с хора, от които  вземаше наслада за тялото и душата си. Обичаше секса. Нервните клетки, които се свързваха с чувствеността й, бяха обучени да придобиват усещането за оргазъм. Все повече  изчезваше волята й да контролира сексуалните си желания. Последните недели от месеца постоянно ги запълваше с Армандо. Без него животът й бе празен, тих. Беше  го снимала в леглото и щом усетеше тишината, разглеждаше всеки дитайл от лицето му. Запълваше мисълта си с очакваната среща и с новите пози, които щеше да му покаже. Ако той не се появеше, търсеше друг. Беше се превърнала в нимфоманка.

     Армандо влетя в стаята. Забързано започна да се съблича. Тя го посрещна с разперени ръце и го взе в обятията си. Награби я.  Стовари  я на леглото. Това харесваше тя у него, дивата му чувственост. Косматите му гърди зейнаха от ризата,  възбудиха я  допълнително. Ровна пръсти в тях и плъзна ръката си към слабините му. Там с  магически движения извая мъжката сила, от които мъжът притихна, готов да скочи от невидимото , за да улови плячката си.

    - Ах ти ненаситник, - скара му се игриво тя – искам те само за мен! Да разкараш оная, дето се навърта сега покрай теб! Днес пак ли беше с нея? Чух я! Не ме лъжи! Чух гласа й! – Ревността на Анна вземаше застрашителни размери и лицето й почервеняваше от душевното напрежение.

    - Успокой се! Днес имам изненада за тебе. Наел съм кола, ще се разходим из околността. Вълнуващ секс ти предлагам,  сред природата! – каза мъжът, след като привърши първия сеанс. – Избрал съм правилното място. Нали си свободна до вечерта?

    - О, милото ми момче,  стараеш се да ми доставиш удоволствие! Знаеш, че като се прибера при посраната баба, няма да мога цяла седмица да си покажа носа навън! – изписа нещастна физиономия на лицето си.

     Анна прислугваше на една гъркиня, болна от паркинсон. С парите  изплащаше ипотеката на апартамента в България, където живееше синът й. С мъжа си беше  разделена, но все още нямаха официален развод. Затова събираше фактурите за платените месечни вноски, за да докаже в съда кой има право на жилището. Наивно си мислеше, че ще успее да изолира мъжа си от наследствената част.

    - Но ще трябва да купим някои неща за пикника! – чу предупреждението на Армандо. – И бензин за колата. Взех я от сестра ми, но е без гориво...

     - Ето ти за харчене! – и Анна му подаде сто евро. – Обличам се и тръгваме.  Ех, живот, здравей, здравей! – провикна се весело тя.

     - Дай още сто за през седмицата! – кротко, но настоятелно каза той.

     - Много те разглезих! - и Анна му подаде две по петдесет.

      Излязоха. Улиците жълтееха от полепналите  прашинки. Само цветовете на портокалите белееха усмихнати. Ароматът им упойващо омагьосваше пернатите твари, които от рана утрин извиваха пролетни мелодии за изгрева на слънцето и за уханието на вятъра, докато не ги заглуши прахливия южен повей. Тогава замлъкнаха изведнъж. Но сега отново освободиха гърлата си. Анна съзря един  черен котарак, подгонен от нагона си, да се  промъква под парещите  листа на крайпътната коприва, без да  усеща нищо.

      Качиха се в алфа ромеото и запрашиха извън Атина. Заизкачваха се по високите полета. Морето остана в периферията на очите им. Откри се простора. На една сочна морава видяха пръснати овце. За Анна това беше забравен пейзаж. Сред белите, нагъсто надиплени и напечени от слънцете кооперации на Атина, освен кучета и котки, други животни отдавна не беше виждала. И тази пасторална картина я върна в България, на село, където стада и овчар се сливаха с причудливите чупки на зелените хълмове. Очите й се замрежиха от влага. Пътят ги отвеждаше нагоре към покрайнините на Атина. И в България и тук Божията промисъл е еднаква, дълбочината на любовта и мъдростта на чувствата Му се четат по неповторимата  красота на природата.

    Анна погледна Армандо. Беше събрала разбитите  от мъжа си чувства   върху този двадесет и осем годишен албанец, който, знаеше тя, я използва като банкова сметка. Но тук в чужбина това не я вълнуваше. Беше се примирила с кофтия си живот и се беше отдалала на играта да си избира различни мъже, поне с тях да се чувства желана. А сексът сред природата  беше някак вълнуващ – имаше непринуденост и романтика. Тя погали брадясалото лице на Армандо и се наведе към слабините му, дърпайки ципа на дънките му. Искаше да го докосне още сега, да го почувства в ръката си. После сведе глава.

     Армандо не очакваше подобна атака. Блажени спазми пронизаха тялото му. Сексуална  мисъл постепенно обзе всички ъгълчета на съзнанието му. Учестен, пулсът му се  опипваше  само в панталона...  Той стисна здраво волана. Пътят се стесняваше. Наближиха реката и тъкмо да преминат по моста една крава неочаквано се изпречи насреща им. Насладата в слабините му и стресът от животното за крътък миг замъглиха мисълта му. За да избегне удара, той извъртя рязко волана.

     Колата излетя от моста и се заби в брега на реката. Едно пастирче бързо  се спусна в дерето. Неговата крава бе застанала напречно на моста и мучеше уплашено. С мъка отвори вратата на колата. Това, което видяха очите му, нямаше да забрави никога. Жената беше затисната от волана,  с лице завряно в панталона на издъхващия мъж, в чиито  очи имаше примесени  ужас и доволство.  

     



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malama
Категория: Други
Прочетен: 236157
Постинги: 81
Коментари: 147
Гласове: 88
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031