Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2015 22:52 - ИЗМАМНА ИЛЮЗИЯ
Автор: malama Категория: Други   
Прочетен: 5522 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

      Разхождах се из площада, времето ми беше неограничено, неделно, свободно. Бях сам и исках компания.  Спрях се при жената. Замислени очи, леко наклонена глава. Загледах я. Тя не ме виждаше. Привлече ме стройната й фигура, на която уморено отпуснатите ръце бяха като прекършени криле. В тоя момент зърнах циганчето. То се промъкваше тихо зад нея. С ловко движение се извъртя  бързо,  грабна чантата на жената и побягна. Не разбрах как хукнах след него. Бях спринтьор и се надявах на бързината си. Не изпусках от очи детското гръбче, което се отдалечаваше. След мен чух забързани стъпки, обърнах се. Беше жената.  Разстоянието беше малко. Почти доближих хлапето, протегнах ръка и го докопах за вратлето. То едва не падна,  обърна се и ме погледна с ококорени очи. В тоя момент жената ме настигна, издърпа чантата, приведе тялото си, за да успокои дъха си. Циганчето се отскубна от ръката ми и побягна. Останах с жената.

      - Благодаря! – чух гласа й на пресекулки.

       - Добре се справихте и вие! – бях успокоил пулса си, затова тембърът ми звучеше спокойно.

      - Трябва да пийнете  вода, уплашихте ли се? Поемете си  въздух – бавно и дълбоко!  Знам от опит как да прогоните спазмите в диафрагмата, причинени от тичането. Дишайте! – казах насърчително.

       Седнахме на стъпало, издадено над тротоара. Жената все още  трепереше. Бръкна в чантата и извади шише с вода. Наплиска си лицето, после пи три глътки, като направи малки паузи.

      - Щях да се простя с всичките си пари и документите, благодаря Ви! – каза тя.

      - Вече ми благодарихте, елате да Ви черпя един сок!

      Бяхме се отдалечили от площад „Караискаки” и навлезли в един от булевардите на Атина. В далечината се виждаха каменните склонове и  колоните на Акропола.

      - Куфарът ми е в чакалнята, ще пътувам за България! – погледна часовника си. – Ала имам доста време!

       Взех по една бутилка натурален сок от периптера (павилиона), отворих ги и наврях сламките. Подададох й бутилката. Тя ми благодари и задърпа нервно сока. Седнахме на една пейка в близката градина. Над нас облаците прецеждаха слънчевите лъчи и светлината играеше на криеница между дърветата.

    - Ще пътувате за Родината? – попитах.

     - Привърших с моето емигрантство тука, ще се прибирам и ще си търся работа в България. Завършила съм спортна журналистика и ще опитам я в някой вестник, я в някое училище.

     Гледах я, слушах уморения й глас и мъжките ми очи се наслаждаваха на прекрасната й фигура – издължените атлетични крака, с опнатия по тях ластичен панталон, бледите бузи, по които усмивката ярко очертаваше очни ябълки, светлокафявите очи, открояващи се на тъмната й коса, ме караха да не откъсвам поглед от нея.

     - Как се казваш? – несъзнателно минах на ти, но тя не забеляза.

     - Тамара – погледна ме право в очите.

     - Рускиня ли си?

     Тя се засмя открито, гърлено, като да избие нервността.

     - Не, не! Българка съм!

     - Аз съм Владимир и не съм руснак!

     Тя не даде знак, че е чула името ми. Продължавах да я гледам с възхищение. Тамара повдигна глава, посочи с очи и  каза:

     - Виждате ли колко много хора се разхождат с подаръчни книжни торби? Как мислиш, това купувачи ли са? – ме откъсна тя от съзерцанието.

      По улицата минувачи с фирмени подаръчни чанти влизаха и излизаха от скъпарските магазини. Тълпяха се вътре, заради сезонното намаление. Но дали купуваха? Статистиката сочеше, че отворените в неделя за туристите магазини, не бележеха ръст в продажбите, а по-скоро търговците правеха допълнителни разходи. Кризата в Гърция  се отразяваше най-много в търговията.

     - Виж, хора се струпват вътре – продължи тя, - оглеждат, опипват, мерят... Магазинерите любезни, внимателни, търпеливо усмихнати. Клиенти с натрупани в пробната дрехи, обличат, събличат... и на касата плащат малцина. Просто клиентите излизат доволни, че за няколко минути от живота си са се почувствали щастливи от премерените скъпи дрехи.

    - Но те трябва да са нещастни от такава измамна илюзия! – опонирах аз.

   - Естествено, че са нещастни, празният им джоб не е могъл да ги купи! Ала си носят подаръчната чанта с марковото лого... Знаеш ли защо толкова много гърци ходят с такива чанти? За заблуждение, че са си купили нещо марково... А в чантата са чифт стари обувки за ремонт или скъсаните панталони за шивача...

    - Е, всеизвестни са с двуличието си!

    - Даже и в такъв вариант го има! Да им завидиш...

    - Да ги мислят за голямата работа! – влязох в нейния тон.

    - Да, те носят в себе си прикрито доволство! Знаеш ли, понякога недоволството от ситуацията, тревогата от нерешения проблем води до по-голяма разруха от самия проблем, стига се до деградация на личността. Ето днес щях да имам голям проблем, ала всичко ми се размина и то благодарение на теб!

    Тя впери  бадемов поглед в мен. Почувствах се несигурен като хлъзгав сапун.

    - Значи в България? Тук не ти ли харесва?

    - Работих няколко месеца, събрах някое евро, имам други планове за себе си. Все още съм млада, за да продължавам да стоя затворена на едно място. Бях спортистка и на състезания обиколих света, ама вече съм стара за това.

    - Какъв спорт?

    - Волейбол, не ми ли личи?

    - Определено да, още носиш отпечатъка на спортна дама!

    - Докато не съм загубила форма, ще пробвам да стана учителка по физическа култура и спорт в някое училище. Знаеш ли, не се сърдя на това циганче за чантата. Ако е принудено да краде от глад, да му прости човек, но ако някой го използва, за да богатее, е престъпление. Съгласен ли си! – тя разтърка главата с ръка, като да прогони напрегнатата умора.

    - Имаш право! Вчера на площада, където се събират гълъбите, видях как едно малко циганче гонеше гълъбите  и заедно с братчето си се опитваха да уловят един. Примамиха го с храна под едни храсти и го мушнаха в една чанта. Ще  го опекат за вечеря... - главата на Тамара се отпусна и натежа на рамото  ми.

     Погледнах затворените очи. Беше задрямала. Нежно погалих с ръка стройната фигура. Отстрани изглеждахме като влюбена двойка. Това ме поласка. Умората и незабележимото пускане на приспивателната таблетка в сока си свършиха работата. Придърпах чантата между нас, отворих ципа, видях билета и извадих салфетка. С едната ръка прибърсах спуснатата от устата слюнка, а с другата издърпах портмонето. Ловко измъкнах парите и заедно със салфетката ги мушнах в джоба. Връщайки портмонето, видях найлоновото пликче със златните накити. „ Добро момиче, предвидливо е свалило всичко от себе си и прибрало в чантата!” С два пръста, тип ножица, прищипах пликчето, свих го в юмрука и го пуснах в джоба. Тъкмо вземах телефона й, когато чух:

       - Господине, бихте ли ми казали колко е часът? – пред нас беше спрял един младеж. Направих му знак с пръст на устата да е тих, за да не събуди дамата. Погледнах телефона и отговорих. Тамара се размърда. Мушнах телефона в джоба на панталона си. В просъница тя каза:

     - О, задрямала съм! – и придърпа чантата на скута си.

     - Ще отида да ти купя  Ред Булл и една Кока-Кола за изпът!

      - Добре! Ще изчакам, има час и половина до автобуса! – и тя се облегна на пейката, стискайки здраво чантата с ръце.

     Запътих се до близкия периптер.  Един уличен музикант с китара в ръка се беше настанил на тротоара. Обърнах се. Тамара беше вперила поглед в него.  До нея долитаха думите на песента:

       Не в мрачното на облаците,

        нито в устрема на бурята...

        Не в  яростта на мълнията,

        нито в топлото на слънцето...

        Не в силата на вятъра суров,

        нито в прозорливата луна...

        Ще открием измамния живот.”

      След две седмици започваше учебната година.

 

 

 




Тагове:   илюзия,   измама,   кражба,


Гласувай:
7



Предишен постинг

1. natali60 - Хубав разказ
17.09.2015 03:48
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malama
Категория: Други
Прочетен: 236145
Постинги: 81
Коментари: 147
Гласове: 88
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031