Правдиви и чисти мисли
връхлитат ни
в дните ни последни.
Тогава най-обичаме
във времето, което ни остава,
да говорим безпир истини,
докато онемеем;
да се вглеждаме  дълго
с равносметка в делата ни,
докато капнем от умора;
да сграбчим последните
изтичащи секунди,
за да поживеем още.
Докога ще броим дните и
годините от календара?
Докога ще провираме поглед
през светлината
и ще търсим астралния й образ
във водата? 
Докога
Години, дни, часове, колко?
Мигове като капчици роса
сълзят върху живота ни.
И слънцето не само ги открива,
но и ги суши с болка.
Когато времето ни спре,
ще ги обичаме ли още?

Улавяй миговете ежедневно,а въпросите "кога" и " докога" са неизбежни в мигове на самота.Отговорите са в нас и знам че са далеееч напред във времето и затова сега не е още време за тях.