Очите виждат разни неща:

        КОПЧЕ НА РИЗА, КАМЪЧЕ  ОТ  ПЛАЖА.

        ИЗСЪХНАЛО ЦВЕТЕ, ПАДНАЛА  КНИГА.

        ПРАЗНО ПОРТМОНЕ, ПАКЕТЧЕ ОТ ЗАХАР.

       ПОДОСТРЕН МОЛИВ, КАПАЧКА ОТ БИРА. . .

      Погледът ги отмята и пита:

        Как се чувства шкафчето под вазата с цветя?

      Гардеробът приема ли килима?

      Леглото сравнява ли се с телевизора?

      Пердето говори ли с прозореца?

      Огледалото може ли да  види себе си?. . .       

  В  стаята, зависими, сами

  стоят и чакат кротко твоите очи

  да назоват вещната им същност.

       Жестоко е да си между две очи!

 

 

Съприказчико,доста хора знаят за различния поглед,но малко хора намират обяснението за това,още по малко хора го разбират ,за да могат да ни го обяснят.Надявам се да продължиш с работата си по тази тематика.С уважение.

Много добро наклонение по човешкия поглед и връзката му с тленните неща,прикрита зад вечостта на човешката душа.

Мноого вярно.Моята теза.На различни етапи от живота човек харесва различни неща.Опростявам:отношението,мъж-жена.Всеки човек има идеал за човека до себе си.Врича се в момент на всеобхватност.Но носле се появяват ,други очи,други устни ,изговаряне на "р-то",тънки ръце,дълбока душа итой си сбира идеала като мозайка,за да открие накрая,че интуицията му не го е подвела с човека до себе си.Затова,очите виждат еднакво различни неща,когато търсят общото.

До едно време говорех за Яворов и неговите"Две хубави очи".После за "Роза ,роза цвят червен"на Гъоте.Понякога рецитирах и Хайне.От всичко това ми остана душевност.