Робинзон на плажа

забучи пръчките в пясъка

и върза кърпата за тях.

С един парцал на клечки

прикри жестоките лъчи

на горящото светило.

Нахалните лъчи,  провиращи се

през нишките на тъканта,

ожарваха лицето му.

Но най-нетърпими бяха,

пробождайки очите му.

Слънцето провокираше света.

Две лица – на слънце и човек --

в двубой оказаха се върху пясъка...

Една дребна твар - човекът

бе дръзнал да засенчи слънцето!

Облакът съзря усилията  човешки,

нагнети енергийната си  мощ

в  поклон  пред слънцето

и...  закри жежките  лъчи.

С природата човек се съизмерва...

създава ползи за живота си,

но облакът бе по-сигурен

помощник от парче  разпънат  плат.

 

 

Много,ама много харесвам пясъка на плажа с полегнала до мен -жена и четири крачета денски да топуркат покрай нас.При такава картина ,няма как да бъда Робинзон а и някак няма как да стане,щом покрай мен е майката на моите деца.

Много влиятелен е този който е най близо.

Божее,боже,съизмерваш много смело,може би защото ти е дадено,защото ти го искаш,може би е твое ,може би на всички нас ,само че от теб видяно.