Една жена имала три дъщери. Живеели в голяма къща   и  от нищо не били лишавани. Били облечени с най-модерните дрешки, играели с най-скъпите  играчки, четели  най-луксозните списания. Жената била щастлива, че отгледала здрави и умни момичета. Те  пораснали и станали красиви девойки за женене. Майка им рекла:

           -От днес всяка трябва да поеме своя път в живота. Умни и красиви сте,  търсете си своя късмет!

Първата  рекла:

             -Аз ще си намеря богат съпруг,  той ще ме обича много  и ще живея охолно!

Втората рекла:

       - Искам да пътувам! Ще обиколя всички континенти, ще посетя забележителни места по света! Ще бъда волна и свободна птица!

Третата рекла:

           - Ще отида да уча, за да мога един ден със знанията си  да   печеля свои пари!

        Майката  се  усмихнала  на техните мечти и им казала:

        - Запомнете едно от мене, ако по пътя си срещнете трудности, викайте Неволята, тя ще дойде и ще ви помогне!

           Момичетата целунали майка си и се отправили на път.

       В празната голяма къща останала самотната майка. Липсвали й дъщерите, но знаела, че имат право на свое щастие и не им се сърдела, че не й се обаждат. Вярвала, че всяка от тях ще успее да се  оправи в живота. Гъстите й коси бавно оредявали  и побелявали, фигурата й се свивала от старост. Краката и ръцете й започнали да  треперят. Но тя продължавала да чака децата си. Седяла в люлеещия стол отвън на верандата,  топлите лъчи на  слънцето галели лицето й и я унасяли в сладък сън. Една вечер, тъкмо задрямала в люлеещия се стол, чула звънеца на входната врата. Старата жена скочила пъргаво, отворила портата и видяла трите си дъщери. Те шумно влезли в родния си дом. Къщата се изпълнила с женски говор и смях.  На жената сърцето й щяло да изхвръкне от радост. Направила им любимата вита баница с извара, сложила я на масата  и сипала от студената бърканица в чашите им. Жените седнали  на майчината трапеза  и  започнали да разказват  за себе си. Най-голямата започнала:

        - Намерих си богат мъж, гобленар. Има фабрика за гоблени. Аз се научих да шия неговите гоблени. Харесвах го, но той беше женен.  Жена му също правеше гоблени, но се разболя от рак и почина.  Разбрах, че е изпаднал в голяма беда. Сетих се за заръката на мама да викна Неволята. Виках Неволята за любимия ми човек, виках я, но тя не се появяваше. Тогава се реших. Обичах го и исках да погася болката  по жена му,  като му помогна да отгледаме заедно  двете му деца. Създадохме задружно семейство. Родих още две деца. В детската стая, над леглата на неговите деца, качихме по още едно легло. Сега съм щастлива с моите две по- големи момичета и две по-малки момчета.

         Майката станала и целунала дъщеря си. Радвала се, че си е намерила своето богатство в живота.

         Средната дъщеря започнала:

        - Имам агенция за междунараден туризъм и станах туроператор. Омъжих се за един колега. С него посещаваме различни места по света. Радваме се на успеха си, бизнесът ни е добре. Имаме един син. Като навлезе в пубертета, получи бъбречна криза. Направихме изследвания. Оказа се, че синът ни има един функциониращ бъбрек. И той беше заболял. Изпаднах в паника-какво да правя? Сетих се за Неволята и почнах да я викам, за да ми помогне. Но колкото и да викахме с мъжа ми, тя не идваше, а  детето ми си отиваше. Тогава помолих лекаря да даря бъбрека за сина си, стига да е съвместим с организма му. Операцията мина успешно. Синът ми слава Богу се оправи. Върнах надеждата в очите му, от това по-голямо щастие за мен няма.

        Майката, изтрила сълзите от очите си, прегърнала дъщеря си и я целунала.

         Обърнала поглед към най - малката си дъщеря.

         -Каква е твоята история, дъще?

       -Завърших право. Отворих адвокатска кантора и имам доста клиенти. Обичам работата си, увлича ме и щом приключа успешно дело, съм щастлива. И аз се омъжих. Мъжът ми е добър и разбран. Родих момче, красиво като баба си – дъщерята погледнала майка си – но на две годинки се разболя от вирусен менингит. Лекарите не  успяха да го спасят. След смъртта на сина ми, мислех, че животът свършва за мен. Бях отчаяна и започнах да викам Неволята да ми помогне. Прегракнах от плач и викане, но тя все не идваше. Виждах как на детската площадка играят  много деца, но моят син не беше сред тях. Децата бяха весели и щастливи, а моето сърце се късаше. Исках да имам такива деца. С мъжа ми решихме да си осиновим не едно, а две деца.  Взехме близначета, момче и момиче, майката починала след раждане. Днес болката по сина ми е претопена в любовта ми към тези красиви и забавни мои дечица. Обичам ги много!

       Старата жена прегърнала  дъщеря си и я задържала в прегръдката си, докато изтривала сълзите. После  целунала ръката на дъщеря си.

              Първи край на приказката:

Дъщерите извадили телефоните си и направили колективна снимка с майка си. Щели да покажат на децата и мъжете си родната  къща и старата си майка. После се качили в колите си и заминали. Майка им стояла на прага  и преглъщала старчески сълзи. Още чувала обещанията им, че ще дойдат със семействата си на Коледа. Неволята се спотайвала в градината.

          Втори край на приказката:

Трите жени повикали стоящите наблизо семейства. В двора на голямата къща настанала  радостна  глъчка. Старата жена зашетала около печката, за да нагости с пресни мекици многобройните си внуци. Щастие изпълвало сърцето й,  като гледала здравата си челяд около себе си. Неволята не била в двора.

           Трети край на приказката:

Сладкият сън на бабата отминал. Люлеещият стол  така дълбоко я приспал, че тя не могла повече да се събуди. На масата стояла недокоснатата вита баница, вкиснатия айрян и Неволята.