От дългото обикаляне из каменистите пътеки на Акропола, сандалетата на Ивета се отлепи и част от подметката зашляпа по тротоара.  Преди това беше се спряла за чаша фрапе, за да охлади малко изпотеното си  тяло. Горещината в следобедните часове на Атина беше лепкава и задушна. В клоните на  дърветата се  бе стаила акумулиращата жега на слънцето и, даже от  сянката им, я обгръщаше топлина. Постоя под  едно дърво,  огледа сандалите си,  пое си дъх и взе решение какво да прави. „По улиците амбулантните търговци предлагат различни дребни неща на достъпни цени. Мога да намеря лепило и да ги залепя. Или да  ги хвърля и да шляпам боса. Тук всеки ходи както иска, няма да изненадам никого. Пък и кой ли ме познава?” Беше излязла от Манастираки и се запъти  към близката сергия да купи секундно лепило. Дочу българска реч. На маса, в отсрещното  кафене, седяха три жени. Приближи ги:
     - Здравейте! Мога ли да седна при вас и да си допия кафето? – обърна се тя към тях.
   -  Разбира се! – усмихна се едната, като посочи празния стол до нея.
    - Сандалетата ми се разлепи и ще се наложи малко да я отремонтирам. Докато си пия кафето, ще сторя и това! – Ивета посочи надолу към краката си.
        Жените не я чуха, защото продължиха разговора си:
    -  Зачервила си се като текезесарка, на, виж си ръката! – изрусената жена отсреща със смях  повдигна ръкава на пълната жена до нея. Очертаха се два цвята, разделени с права линия. Опаленото от слънцето избиваше под блузата и откриваше огромната разлика спрямо  бялата кожа.
      -  Ако свалиш блузата, ще   видиш отпечатката й  по тялото си. И лицето, и деколтето ти са като рак. – обади се жената с късите панталони. И прихна да се смее, в унисон с другата.
     - Как няма да изгоря, днес на това силно слънце водих дядото на плаж. Той под чадъра, а аз до него отстрани. Изгорях, ама нема как, висяхме два часа по програма. Прибрах го и го оставих да спи, и се измъкнах! - заоплаква се третата.
      - Без бански ли беше на плажа?
    - Е, как да се разголя, дядката веднага почва да ме дърпа за презрамките на сутиена и да ме обарва...Такъв похотлив старец е!
     - Ами, що не си взе поне шапка, чак слънчевите очила ти се очертали на очите – укори я русата.
  В кафенето веселото говорене на жените раздираше  следобедната мараня. „Текезесарката” се заизвива на стола, за да погледнат и гърба й. От косата надолу също се изписваше  червен полукръг.  Отново бурно кикотене разцепи въздуха. Двете се заливаха от смях, чак до сълзи, като сочеха ту ръцете, ту бузите, ту гърба на третата жена.
        Слънчасалата се сви на стола,  усещаше болка не толкова от почервенялото си тяло, колкото от подигравателното надсмиване на приятелките.
     -  Вчера си пръжнах яйчица, знам че са вредни, ама ми се хапваха. - каза тая с късите панталонки. -  Дразни ме пърженото, ама веднъж в седмицата може!
      - В тая горещина, ти си луда, ма! – изсмя се русата. – Аз ходя в супера и вземам готово приготвена храна, не ми е до готвене. Стига ми, че  блъскам парцала по подовете по цял ден. Капвам, и вечер си нося нещо отвън.
      - Как ли не да им ям консервираните храни, купи си пържола, пекни си я и си яж с кеф! На бабичка не давам месо, заради холестерола, следи го, ама аз си хапвам! Ей онзи ден си изядох две, с мерак, с биричка ми дойдоха  супер. Пък и ми личи... – Жената нави късите панталони нагоре и откри напълнелите  бутове на краката си. Ластикът  на бермудите й беше отделил на две отпуснатия й корем. С бюста отпред, тялото й имаше три равни възвишения.
    - Миналата неделя бях на „Кебапчето” с Елена, от съседния блок, дето гледа един дядо, хапнахме по едно гюро, с по една чаша вино...Едва си намерихме място да седнем, гъчканик от българки, тук-таме някой мъж и то грък! - подхвърли русата, извади червилото от чантата си и със заучено движение го прекара по устните си. - Какво направи с твоя, разделихте ли се? – подхвана русата друга тема, като прибираше червилото.
     - Не сме, пратих му триста евро, ще заминава на работа в Швеция.
    - Сигурна ли си, пак ще те излъже и ще профука парите! – осъмни се русата.
       - Знам го, ама все още ми е мъж, пък и баща на децата ми...! В тия чалготеки, дето ходиш – смени темата  дебелата - можеш само да се омиришеш на цигари и да ти се надуе главата! Особено като има и жива музика...   
     - Що не му биеш шута на твоя! – наставнически продължаваше  русата  с насмешливия си  звучен глас.
       - И ти не си се оправила след развода, стоиш ли при твоя грък още!- контрира я дебелата
   -Сетих се, че нося кокали за кучето – пропусна питането тя -  разгъна найлонов плик със завит станиол, стана и отиде в близката градинка. Изсипа ги направо на тревата.
   Уличното куче лениво отвори очи и, подушило миризмата на пиле, се надигна едва-едва. Провлачи наранения си крак до храната и зачупи пилишките кости.
    - Не му давай пилешки, опасни са, ще му се забият в гърлото, защото се цепят на игпи! – каза другата.- И защо така ги изсипа, ще те глобят?
   - Нека да посмеят! Аз протестирам ли като ритат топка тука и пречат на хората, а! – Русата имаше предвид  децата, които шумно играеха мач на алеята до кафенето и топката често се навираше под стола й. Понякога тупваше зад гърба й, стряскайки я.
      Телефонът на дебелата звънна. „Не мога днес! Не са ми платили...Ще ти дам... разбира се! Утре мини! Чао!”    
    - Синът ти, нали?
   - Да, от един месец е без работа. Миналата неделя му дадох петдесет евро. Беше в една таверна, пекар, ама нещо не им вървяло и го освободили. Сега търси...
   - За мъже е трудно, то и за жени не се намира работа – вметна русата.
  Третата жена мълчеше. От време на време се почесваше по слънчасалите места. Беше стиснала чантата пред корема си с намерение да си тръгва.
   Ивета допи кафето си, разклати чашата, за да обере по-добре каймака му и остави смалилите се ледени топчета на дъното й. Стана, беше залепила каишката на сандала за подметката. Хвърли в кошчето празната чаша.
    - Благодаря ви за компанията! – тръгвайки си, каза тя.
     - Ама ние не ти дадохме думата... - подметна русата.
    -  Няма значение, пих си кафето сред българки! – и махна с ръка за довиждане.
    В  натегнатия  от топлина и сласт август Ивета остави зад себе си дребнотемието и бездуховността на жените.  За кратко бе сред хора от  малка оръфана  България, които имаха нужда да се  наприказват, за да избутат в мрака горещото свечеряване. Една от многото недели, изпразнена от смислено съдържание, пречупена от надеждата да се прехвърли още един ден от календара в търсене на изход в безизходицата...