Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2014 09:41 - ПЪТЕКА ЗА ДВАМА
Автор: malama Категория: Други   
Прочетен: 1599 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.12.2014 23:17


 Димо се притискаше плътно до нея в опит да я задържи в прегръдката си. Заедно работеха, но в офиса само се споглеждаха въпросително, с многозначителни намеци. Понякога той подхвърляше някоя реплика, но сериозни разговори не са водили. Сега във влака той имаше възможност да я усети. Мирисът на прясно окосена трева след дъжд в бабиния му двор се изливаше от всяка частица на тялото й. Това го влудяваше  и той по-силно се потапяше в дълбокия и чист познат аромат. Тя не го отблъскваше. Слабостта му бе показана само сега. Всичко у него бе гордо и недостъпно, макар че много от колежките й имаха желание да попаднат в полезрението му. И как не. С такъв мъж всяка се чувстваше по-женствена. Румяна, приятелката й, беше го виждала  и искаше да се запознае с него. Когато тя му каза и Димо прие, се изненада.  

      - Знаеш ли  защо  Димо не ни обръща внимание? – веднъж й подхвърли Пепа. – Явно  някоя отвън го е обсебила!

      - Не си представям, че ще се спре при нас. Виж му осанката, маниерите, интелекта... той надскача повечето мъже в службата! Никоя от нас не отговаря на фасона му.  Като холивудска звезда е, недосегаем. – подхвърли Нели. Нейните критерии за мъжете бяха много ясни. – Прилича на Аполон с тия руси къдри и сини очи.

     - Не мисля, че трябва да се занимаваме с човек, който ни пренебрегва. Женското достойнство е силно оръжие срещу горделиви типове като него. – Вера изрече това, като тръсна нервно глава. Но в себе си тайно носеше скритите  послания на сините му очи, които дълго я преследваха и понякога нощем се будеше от тях. Ясната синева я потапяха в  дълбок вир и тя се страхуваше от възможността да се удави. Затова гледаше да не е около  него.

       Вера откриваше всичко това, загледана през прозореца на влака в прелитащия навън живот през този зимен съботен следобед. Опитваше се да мисли за важните неща, които вече бяха загубени – родителите, плановете, надеждите. Не  разбра как  Димо обърка и смути душата й.  В момента не можеше да си съсредоточи много добре  мислите  върху това – не и в този момент.

       Димо я прихвана през кръста.

      - Така мога да те държа цял живот! – изрече той.

       - Ще се схванеш от неудобната поза – предупреди го Вера.  Тласъците на влака още по-силно затягаха обръча около кръста. – Щом усетиш гъвкавото тяло на Румяна, ще уловиш спомена на други мигове и ще забравиш за този момент.  Само почакай, докато стигнем.

        - Хубава ли е като тебе!

        - Много по-хубава!

      Постепенно той отпусна глава на скута й, зарови лице в полата, като вдишваше все по-дълбоко сладостта на тялото. Тя вплете пръсти в изрусената от лятното слънце коса. Лъхна я морския мирис на солена вълна, разпиляна и буйна. Почувства топлите пулсации на слепоочията му и гальовно задържа дланта си върху тях. Той извърна лице, хвана ръката  и започна да целува пръстите й един по един. Тя се вцепени. Тръпки полазиха по гърба й.

       - Добре изглеждам, когато съм с теб! – вече изправен до нея неочаквано каза той. – Страхотна двойка сме, нали? И ти ще изглеждаш с мен още по-зашеметяваща.

       Вера се оттласна от него. Стана. Отвори прозореца на влака. Вятърът прехвърли кестенявите й коси обратно към купето. Очите й се насълзиха от порива му, носът й овлажня. Отвори устни и пое дълбоко въздух. Чувствата й се разпиляха.

      - Знаеш ли, на тебе ти трябва властна жена, за да  подсилва  достолепното ти  его!- ядно изрече тя. - И това е моята изненада за теб. Аз не съм човекът, който може да понесе с лекота необузданото ти самочувствие. Горе,  в хижата,  желанието ти за хубава жена  ще бъде изпълнено.

       - Чакай, какво искаш да кажеш, че ще ме запознаеш с някоя като мене ли?  Искам тебе, не нея! Чули ме – харесваш ми и аз не знам защо, но те харесвам и искам теб! За какво ми е мое подобие? Два остри камъка брашно не мелят.

       - Не ми излизай с мъжките си послания насреща. Дадох обещание на Руми да я запозная с тебе. Признавам, че го замислих да стане на Коледа, горе на хижата.  И ще стане. Нали нямаше нищо против! Приятно ти е да пърхат жени в краката ти! Е, ще го имаш!

       Слязоха от влака, без да си говорят. В автобуса до хижата седнаха разделени. Вера сви дългите си крака на седалката над колелото. Димо седна на задната. Той не откъсваше очи от правите коси пред него, през които издайно се провираше  розовеещата  горна  част на ушната мида. В този момент той искаше като немирно кученце да  отърка брадата си в мекотата й. До хижата тя не обърна глава към него.

      Снегът в планината вече белееше в сивите оттенъци на залязващия ден. Ледена корица все още блестеше тук-там на изчистените от сенките места. Усещаше се влажния и студен планински въздух, напоен с мириса на замръзнали игличени клони от боровете.

     Румяна ги посрещна на вратата, въведе ги в просторната, украсена с коледна елха зала. От камината ги лъхна  топлината на горяща борина.

    - Изпълних си обещанието, водя ти най-желания мъж в службата! – ведро й рече Вера. Погледна към Димо и пусна най-чаровната си усмивка. – Надявам се, че той ще те изненада  приятното с присъствието си.

     Димо направи реверанс към Румяна и кавалерски я придърпа към камината, където пращяха искри от влажния смолист дънер.

      -  О, Зеленооката, ти трябва да си моя коледен подарък! Вера е много щедра да те постави на своето място. Знаеш ли, тя нещо не ме одобрява – погледна косо Вера - ама и ти не ми харесваш: прекалено си хубава – светло като месечина лице, зелени очи, черна коса – и той прихвана няколко кичура от косата й – Изглежда естествено черна. Само малко по-ниска си от мен. Чаталът  ти е дълъг, балконът ти е голям... Е, браво, ти си жената-мечта за мъжете! – ехидно я огледа  Димо. – Ще трябва да ударя, докато буболечката е близо!

    Вера го стрелна в упор. В кафявите й очи пробляснаха искрите от пламъците на камината. Известна беше славата му на Дон Жуан, а това му  поведение никак не й допадаше. Както тя самата не искаше да бъде плячка на похотливите му намерения, така и  Румяна не трябваше да е за него еднодневка.  Това запознанство  още повече обърка  чувствата й към него. Но не можеше да се откаже от играта. След като му предложи преди седмица и той прие, играта започна.

     - Кажи ми какво смяташ да правиш с надутия си скъпоценен живот, обвит в пашкула на егото си, ако няма някоя жена, пред която да го покажеш? – тя застана близо до него и ако залитнеше, щеше да се озове в обятията му.

      - Дядо Божи ни е събрал тук и сега да пребиваваме в това време заедно. И аз смятам да го живея със страстта на тялото си и с волността на душата си, лудо и без ограничения;  да вземам  мига  от живота. А ти, ти направи грешния избор, пусна ме в чувала с подаръците... -  той я бутна остро с показалеца в гърдите.

      - Какво искаш да кажеш? Нали ти се съгласи да бъдеш неин кавалер! – Вера не мислеше, че иска да  чуе обясненията му, особено сега, когато  трябваше да довърши играта докрай.

       - В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. Обикновено виждаме  само това, което искаме да получим - картинката, опаковката –  намеси се  Румяна. –  И то без да се интересуваме  от съдържанието на кутията. Така че тази вечер си искам подаръка...

      - Нали ти настояваше да уловя момента – продължи Димо, без да чуе Румяна. – Ето ние с нея ще се качим в белия каравел и ще отплуваме. Когато слепец води слепеца, по-добре се отдръпни от пътя ни. Той е само за двама. Това тук не си ти, аз те оставих във влака. И, ако един ден реша да те търся, ще отида пак там!

        Димо взе бутилката с уиски, две чаши и с Румяна излязоха в снежната нощ. Дебелата врата на хижата ги погълна.  Вера се загледа  в  догарящия огън, но неусетно той заплува във влажната мъгла на очите й. Винаги искаме някого, който не ни забелязва, вместо някого, който ни забелязва.

      След една седмица, на Нова година Румяна и Димо се ожениха.

      Вера напусна службата, стегна куфара и отиде в Гърция да търси някого, за да я забележи... 

 




Тагове:   очакване,   жена,   коледа,   пътека,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malama
Категория: Други
Прочетен: 236151
Постинги: 81
Коментари: 147
Гласове: 88
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031