Разхождах се из площада, времето ми беше неограничено, неделно, свободно. Бях сам и исках компания. Спрях се при жената. Замислени очи, леко наклонена глава. Загледах я. Тя не ме виждаше. Привлече ме стройната й фигура, на коят...

Колата бе малка, но стабилна и препускаше през локвите. Дъждът продължаваше да се лее, но Васила бързаше за среща. Имаше уговорка със свой братовчед, на когото искаше да даде част от стоката, за да я пласира из южната част на Родопи...

Пътувах в автобуса. Това са едни такива дълги пътувания, с часове – от една държава към друга и време за запознансва и разговори, колкото щеш. Естествено автобусът беше пълен, поради засилената емиграция на българите по света. До ...

Искаше да знае какво се случва в тая мъгла, която се спущаше постепенно пред очите му. Мъглата си е мъгла, въвираше се във всички гънки наоколо и ги запълваше с бяла пелена, смътна и неясна. Мъчеше се да си спомни видяното, дърпаше от пи...

Южният вятър продължаваше да разнася финия прах от пустинята Сахара. Небето над Акропола беше замъглено от мръсно бяла пелена. Жълтеникавите прашинки полепваха по автомобилите и по всички открити повърхности и възпираха аромата на цъ...