Прочетен: 2495 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2015 16:16
Искаше да знае какво се случва в тая мъгла, която се спущаше постепенно пред очите му. Мъглата си е мъгла, въвираше се във всички гънки наоколо и ги запълваше с бяла пелена, смътна и неясна. Мъчеше се да си спомни видяното, дърпаше от пихтиестата ниша на мозъка реални моменти от паметта си, ала насреща само бели полета, премрежени тук-таме с някакави сенки. Те се топяха и постепенно изчезваха. Стоеше пред реката, която се точеше на широка сива лента. Тук-таме се белваше някоя вълничка, а по средата й палави рибки подаваха главички и оставяха на повърхността концентрични водни кръгове. И тогава през мъглата зърна очертанията на дърветата, короните им сякаш бухваха като презряло тесто, изплъзващо се от купата. През върбалаците крадливо пробягваха слънчевите лъчи и от листата капеха златни капчици, шепнещи нощни тайни и се забиваха в спокойните води; забиваха се и в мозъка му, ала върху белия екран не се очертаваха картини. Само очите му поставяха там дървета, наредени едно до друго много дървета, бухнали в зелено дървета.
Стамен Младши сви пръчките на въдиците и прибра трикракото столче в сака. От нощния риболов в живарника се мятаха само едно шаранче и няколко каракуди. Щеше да ги пекне на жар, да си отвори бутилка бира и да се поздрави за рождения си ден. Качи се в колата. По пътя размисли и реши да се отбие в супера, да вземе едно охладено пиле, за да го опече с бирата. Баща му не ядеше риба. Обичаше уиски, затова ще купи, за да се почерпят.
Баща му беше сериозен мъж. Някога имаше високопоставена и отговорна работа и оттогава характерът му се промени и Стамен Младши трябваше да се съобразява с това. И го правеше, защото вкъщи баща му се държеше винаги като началник, заядлив и надменен. Ала Младши нямаше кого друг да почерпи. Нямаше работа, нямаше и приятели. Не можеше лесно да си намери и момиче за компания. Идваха при него, заради баща му, ала като усетеха, че нямат облага, го зарязваха. А и с тая мъгла в главата...
Изкъпа се. Сложи пилето с бирата във фурната. Изчисти рибата, овкуси я, после ще я пекне, за да е топла. Баща му, както винаги, беше застанал от ранна сутрин пред телевизора, не пропускаше новините.
- Татко, ще се почерпим ли? След час ще е готово и пилето!
Стамен Младши извади кутия шоколадови бонбони и шише Johnnie Walker. Пусна в две чаши кубчета лед и наля от уискито. Остави чашата пред баща си. Стамен Старши не отмести поглед от екрана на телевизора.
- Наздраве! За рождения ми ден, не си забравил, нали? – рече Младши и чукна чашата на баща си. Опитваше се да мисли позитивно, така го беше посъветвала психоложката. А за рождения ден звънна майка му, за да му напомни и да почерпи.
Баща му не отговори. Младши гаврътна уискито, доля си.
- С какви пари купи тези неща? – чу намръщения глас на баща си.
- Майка остави картата си.
- Така значи, с парите на майка си! А къде са твоите? На колко години си? – риторично попита Стамен Старши, като изостри погледа си. - Изкарал ли си лев досега, та да черпиш за рождения си ден! – И той побутна чашата като знак, че не желае питието му.
Този жест заби острие в оръфаната душа на Младши. Старши продължи:
- С чужда пита, помен прави! Нито ще ям, нито ще пия от твоите неща. – каза той, като усили говора на телевизора.
Стамен Младши се смрази. Усети пропълзяването на хиляди змийчета, затискащи ръцете и краката към тялото. В мозъка му завря казан от нерви. Взе чашата и се изправи срещу баща си.
- Да се благодарим на майка, че праща пари от Гърция! Ти с твоята пенсия нищо не можеш да купиш! И телевизорът, и хладилникът, и климатикът са купени с пари на майка ми. Значи и ти като мене я използваш! Горката, блъска там да чисти чуждите къщи, а ние само лапаме... мухите! – Младши се озърна нервно, защото знаеше, че отново започва болезнения спор за емигрантството на майка му, която от няколко години е в чужбина.
Едрата фигура на Стамен Старши се изпъна заплашително. Дебелите му вежди се свъсиха над разгневните очи. Той стана бавно от дивана, като се олюля леко и сви ръцете в юмруци. За Младши това изражение имаше специално място в паметта му, беше закодирано вътре и никой не можеше да го изтрие. Още от дете често го виждаше да настръхва така срещу тях, ала най-силно се е запечатала скандалната картината на побоя над дядо му. Тогава ужасените детски очи видяха как големите юмруци млатеха дядо му. Крясъците и стоновете на стареца се примесваха с ругатните на баща му. Немощното тяло се огъваше от ударите, а те с майка му нищо не можеха да направят. Бояха се от яростта на Старши. След побоя дядо му лежа болен два месеца и се помина.
- Аз преценям какво да правя с парите на жена ми. – Вдигна глас Стамен Старши. - Когато навремето я хранех с моите пари, й беше добре, нали. Тоалети, прически, екскурзии - глезотиите й нямаха край. Сега е неин ред! И тебе хранех, и след катастрофата що пари дадох по лекари, за да останеш жив. Трябва да ми благодариш, докато стъпваш по тая земя! – размаха той пръст пред сина си. - А ти като се ожениш, прави същото с твоята жена! Ама като те гледам и за това вече не ставаш, коя ще те хареса такъв непрокопсаник! Виж и годинките ти се търкалят, остаряваш и зависимостта от алкохола ти пречи, сине майчин! А май че и наркотици побарваш... – Стамен тръгна да излиза от хола, стъпвайки тромаво и шумно по паркета.
- По-голям наркотик от парите няма! Гарнирани със злоба са лош съветник. При тебе злобата идва в повече! Затова майка вместо да си стои в България, се бъхти по чуждите къщи, заради тия пусти пари!
- Така е, заради тебе се блъска, защото не работиш!
- А ти колко грижи й създаде с твоите похождения... мислиш, че не знам за тайната ти връзка с другата жена и за роденото ти дете...
- Не си ти тоя, който ще ме съди! Всеки в живота си има слабо звено, ако моето е едно, твоите са много... Погледни се! - Стамен Старши го побутна с пръст.
- Непрекъснато ме сравняваш със себе си и искрено се дразниш от това, което съм. В мене виждаш своите недостатъци. Фактът, че не си мълчиш, означава, че все още не ги осъзнаваш. Знай, че аз не съм праведен, както и ти. Само праведните хора не съдят, защото те виждат околните такива, каквито са...
- Не ме баламосвай с празната си философия, ами си намери работа! – Старши излезе като затръшна вратата.
Баща му често го съдеше за грешките, които допущаше. Макар че неотклонно следваше волята му, все не беше доволен. Завърши техническия университет, така както той искаше. Прати го при един негов познат в чужбина, не издържа на напрежението. Отвори фирма за транспортни услуги, пак по негово настояване, ама не му провървя. Сега се моташе около него и все натякваше, че е слабохарактерен. Постоянно нещо се объркваше и не се нареждаше в живота му. Изгуби вяра в себе си, затова се хвана като удавник за майка си и тя все още помагаше, макар да казваше, че е за последно. Особено след като често се запиваше сам, за да забрави неудачите и да минават по-бързо дните и нощите. Два пъти прави опит да си среже вените. От тогава ходи при психолог... Как да разбере защо душата му се счупи, защо животът му се разсипва; да си счупи крак или ръка, ще знае откъде е и как е станало, а в тая безпътица оправия няма. В душата му е пълен хаос. Наля си още една чаша уиски. Знаеше, че горещата течност ще спусне мъглата в мозъка му и ще го скрие от реалността, като живот в орехова черупка, нагънат, но защитен.
Баща му се върна с една найлонова торба. Извади от нея две консервни кутии с готвена храна. Тръсна ги на масата.
- От твоето пиле няма да ям! Ще ям храна, купена с мои пари! – троснато рече Стамен Старши.
Младши го изгледа с празен поглед. За рождения му ден нямаше трапеза със запалена свещ върху тортата. Имаши консерви... Кръгли метални консервни кутии... Не би могло да се открие в съзнанието му колко тъмен е мракът на пъкъла, който се спусна в този момент. Внимателно проследи баща си: никога не го е заговорил нормално, не го е изслушал спокойно, за да го разбере. Беше обгърнат с моралната лудост на собственото си „аз” и все го обиждаше и тормозеше! И Младши усети как се потапяше в казана с катрана. Бавно вдигна едрото си тяло от дивана. Бягащи сенки започнаха да се лутат в мъглата на мозъка му. Несъзнателно грабна металните консервни кутии от масата, стисна ги здраво в ръцете, замахна силно и ги стовари една след друга върху главата на баща си. После повтори движенията си, докато не се чу хрущящото счупване на лицевите кости. Кръв шурна върху паркета. Старши се свлече на пода. Стамен Младши хвърли окървавените кутии, по които бяха полепнали косми и пихтиеста маса. Една от тях удари стъклото на вратата и го счупи. Вдигна тежкия стол от холната маса и няколко пъти, с все сила удари падналото тяло. След това излезе. Мъглата го обгърна отвсякъде, забули действята, покри мозъка му с бяла пелена. Само бухнали в зелено дървета се очертаваха наоколо.
Телефонът в хола звънеше. Майка му искаше да го поздрави за рождения ден.
