ДВЕ МАЛКИ ЖЪЛТИ ПТИЧКИ

измерват с прехвръкване

пространството  на своите клетки,

закачени на бялата  стена.

Разделени една от друга,

с мелодия на джи ес ем

се будят, извиват трели

със звуци неспокойни.

Цял ден подскачат в решетестите

къщи, търсят малък отвор

да се измъкнат и крила

свободно да разперят.

От взаимна ласка се нуждаят,

с човчици да се докоснат,

с перца телца  да си почешат,

топлина и обич да си разменят.


Огледално стъкло на прозорец

им праща слънчево зайче,

а услужливи  клони се протягат

пътека да им сторят.

Ала в тясната решетка

крила не могат  да разтворят.

С очи окръглени се взират,

от чужда помощ се нуждаят...

Малама,Малама,дали не правиш сходство с нещо между хората?

Дали,ако направя аналогия меду твоите птички и хората няма да се изясни картинката.А дали ако птичките изфръкнат от клетката организираните ловци няма да ги отстрелят.