В памет

                      на Татяна Градева

Една звездица днес я няма -

бавно се стопи в мрака.

Едно  пламъче угасна -

от вятъра полюшнато.

Една рекичка не бълбука -

притихнала е  в пясъка.

Една усмивка се сбогува -

спомен от  приятелите:

„По улиците на Димитровград

аз всеки ден вървя.

Ах, този град, ах, този град

е винаги тъй млад!”

С  твоето тихо благородство,

с кротката любов към хората,

с мъдрите напътствени слова

обръщаш  страници от дните ни.

Помним кехлибарения цвят на дланите,

гарваново-черните коси,

усмивката ти гальовно  мила

и  невероятно топлите очи...

Едно камъче стои на пътя ни –

препъва ни!

Едно цвете слънцето огрява -

помахва ни!

Една дъждовна капка вятърът довява –

сълза за теб!

Едва ли,май не ни е съдено ,някога да разберем тайнството -живот.Сигурно,частица по частица от отминал спомен , заедно съдаваме -живот

Къде се загуби, моето момиче? Липсваш ми.