Прочетен: 2383 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2013 23:10
Завесата се вдига пред играта на живота
и като малко цвете в стара почва заредена
показва се съдбата и удря тъпана. И пак
с глас църковен, монотонно каканижи слова
за ненаситни дяволски дела. Въвлечена е публиката,
устремена да вземе повече от житейските блага. Ала пак
студено става между хората в салона,
като мразовита нощ в самотна къща,
където печката отдавна е загубила жарта си. Но пак
сълзи, смях и ръкопляскания като птичи грак
запълват празното пространство
и в задружен сбор на празника ехтят. Където пак
сред безмълвни сенки от съдби
отекват песните чудесни, тананикани от радост
за възпев на здраве и живот. Когато пак
земното кълбо върти се в своя гениален смисъл,
неуморен тъпан в центъра бумти
и в космоса пулсират искри и ритъм. И пак
под наем природата отдава живота на човека
и в кръговрата „проба-грешка” го завърта,
а после в играта отнема му душата. Пак...