И докато чакаме времето да извае събитието, нещата в него, детайл по детайл, се променят мигновено. И пак безвъзвратно сме изостанали от него. В сблъсъка с времето събитието, станало или  нестанало, е отръфало клетки от живия ни организъм и ги е умъртвило. И настъпва трагедията, изразена в болести на органи или душевни смущения. И идва въпросът какво да правим. Да се отделим от времето, не можем, както е казал Апостола: „ то е в нас и ние сме в него”, остава да превъртим събитието. Като чевермето за Великден. И в борбата със случващото се (защо пък да е борба, ами защото има различно поставени цели) се начева нашето самоунищожение. Целите, подсказа скобата, борбата  между целите на хората: колкото по-твърдо стоим зад тях, толкова по-жестока е битката. А като сложим тук и интересите, които пораждат целите, а те се менят с времето, от което винаги изоставаме, идва доматената „революция”.