Постинг
03.04.2014 21:40 -
Егото
Автор: malama
Категория: Други
Прочетен: 1305 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2014 09:24
Прочетен: 1305 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 15.04.2014 09:24
Обсебена от своето его
говори за мангуста и трепети,
за луната безплодна,
вперила студени очи
в изгрева на небето.
В душата си носи
от наранена смокиня сълза
и кървави капки от
счупена любовна игра.
И не вижда, че всяка,
отправена в пространството,
преживяна в мъки крачка,
е за теб и за мен необходима
земна играчка.
И не вижда, че болката
е робокоп, който търси
да изкопа пласт подир пласт,
за да запълни с пръст
житейската пропаст.
И не вижда тревата, гората
и всички думи накрая с –ата,
че покрити са с лепкава
студена слана.
Не се слива със мъката.
Иска да скочи в реката
със жълта вода,
и да бъде златна русалка,
пропуснала черна вода.
На моста стои
и гледа бездушно
обърканата в страст
човешка камара.
Своето его върти
с времето в надпревара.
говори за мангуста и трепети,
за луната безплодна,
вперила студени очи
в изгрева на небето.
В душата си носи
от наранена смокиня сълза
и кървави капки от
счупена любовна игра.
И не вижда, че всяка,
отправена в пространството,
преживяна в мъки крачка,
е за теб и за мен необходима
земна играчка.
И не вижда, че болката
е робокоп, който търси
да изкопа пласт подир пласт,
за да запълни с пръст
житейската пропаст.
И не вижда тревата, гората
и всички думи накрая с –ата,
че покрити са с лепкава
студена слана.
Не се слива със мъката.
Иска да скочи в реката
със жълта вода,
и да бъде златна русалка,
пропуснала черна вода.
На моста стои
и гледа бездушно
обърканата в страст
човешка камара.
Своето его върти
с времето в надпревара.
Няма коментари
