Жилава скука се  увива

и не спира да пълзи

и да ме притиска.

Слепи прилепи

полепват в мисълта ми

и увисват бездиханни.

Сивота очите замъглява

и очилата не помагат

да зърнат светлината.

Затвърен кръг

Съдбата ми чертае

и изход няма.

Загубих края на конеца

от кълбото на живота

за новото начало.

Сама се търся -

не намирам хора и

поздрав да отправя.  

Работа, храна, спане,

телевизия, компютър, книга

и празни разговори.

Горното битие, люшнато от времето,

става долно

и...  пак обратно.

 

Моите  горе – долу

еднакви  дни..., седмици..., години...

се въртят.

Виенско колело!?

Еех, Малама.Не ми се коментира такъв песимизъм.Бих могъл да спомена нещо, за болката, за празнотата или пък за самотата.

Върти се сферата с отбясъци различни,сред тях и купчина тела- във вихъра на танца вплетени говореха с езика на страстта. Да споменавам ли конците скъсани и свързвани отново, и възлите им даващи начало. Мимолетие живяно или хубава следа оставена от танца , през годините - резултативна бъднина.